skip to main |
skip to sidebar
Говорим си във Фейсбук за политиката. Както обикновено аз се опитвам да защитавам състоятелността на политическия ни проект, обичайно бих казал. Та говорим си и от дума на дума се стигна до тази ключова реплика, по-точно част от реплика.
на Вие съм с политиката,но не и с отражението й в реалността
Няма да споменавам на кого е, човекът сам ще си каже, ако сметне, но да видим смисъла на казаното.
На преден план излиза добре известният факт, че политиката се отразява на действителността (реалността). Това е ясно за всеки, дори и за хората, които смятат, че са на Вие с политиката. Може би тук е мястото да кажа, че самата политика е едно, а технологията за правенето й е съвсем друго. От гледна точка на технологията политиката е сложна, но по същество е елементарна. Нека обаче се върна на мисълта си за отражението й.
Едното отражение - това на политиката върху реалността е очевидно.
Има и второ отражение, за което масово не си давате сметка. Вие виждате само отражението на вече произведената политика върху вас, но пропускате първото, а то е определящо.
Преди политиката да се отрази върху вас, върху нея е била отразена гледната точка, интереса и субективната позиция на онзи, която я е изработил (направил).
Имаме двойно отразяване - веднъж се отразява позицията на действащото лице (субекта на политиката) и втори път политиката (му) се отразява на обекта (ти).
Сега разбираш ли защо е важно твоята позиция, твоята преценка, твоето отношение, твоя интерес и всичко, което ти носиш като мироглед и разбиране да намери отражението си в политиката?
От тука се влиза
Share
В България вече има достатъчно опит по отношение на приватизацията. За първи път се заговори за подобно нещо преди около 15 години, а след това се пристъпи и към реални действия. Страната не започна първа сред Източните държави, но за сметка на това и реализацията мина куцо. Още се повтарят обвиненията, че държавното имущество е било продадено на безценица - по-евтино, отколкото би било, ако се продаде за скрап.
Както и да е, приватизацията не е действие или процедура, която има за цел единствено да вземе максимума, а и да съхрани производствените ресурси, така че предприятията да работят, да произвеждат, да се създават работни места, да се плащат данъци и икономиката да върви напред.
Сигурно е можело и по-умно да се приватизира навремето, сигурно е можело да не се създават частни монополи с приватизация на парче, както това стана с енергетиката. Със сигурност е можело, но вече е сторено.
Край на встъпителното слово.
Казаните по-горе неща не са плод на любовта ми към празнословието, а напротив - те имат за цел да послужат за основа на онова, което ще кажа по повод на завъртялата се тия дни идея за приватизация на каквото е останало държавно.
Трябва ли да се продава?
Определено трябва, но със сигурност не трябва да се прави сега. Причините са много.
Първата е, а тя кореспондира с целите на самата умувана приватизация - да се набавят пари за бюджета.
В кризата нито може да се очаква да се вземат добри пари за имуществото, нито може да се очаква, че продаденото ще заработи и ще вкара пари в икономиката.
Който си прави такива илюзии не е за там.
Другият проблем е пословичната некадърност на това правителство, което поставя въпроса дали парите от приватизацията няма да бъдат профукани за глупости или закопани в темелите на някой магистрален мост.
off topic политика
Share
Тоталната безидейност на ПП ГЕРБ по отношение на управлението вече не е тайна за никого. Свидетели сме на абсурд след абсурд, а поради липсата на идея какво да се прави, имаме възможност да проследяваме цялото умуване от начало до край.
Много се мисли, но се мисли предимно в движение и след събитията. Скромният ми опит е показал, че от мисленето има изключително голяма полза, ако то предшества действието. В случай, че първо се прави, а после се мисли - полза няма.
Да не говорим, че в случая става дума за политика и за управление на държавата, което налага наличието на по 4-5 взаимозаменяеми варианти за всяко нещо, което се прави.
Дори наченка на подобно нещо не се забелязва в управленските практики на ГЕРБ.
В самото начало на властването си те тръгнаха с някакъв консервативен корпоративен подход спрямо държавата, а държавата не е фирма.
Характерът на държавното управление е коренно различен от фирменото. За фирмата е ясно каква е целта - печалбата. Държавата от своя страна се занима с цяла серия от дейности, които са далече от всякаква печалба. Те трябва да се финансират от данъчните постъпления. Самото събиране на данъци не е правене на печалба и не трябва да бъде.
Държавата има функцията да се занимава с онези дейности, които са непосилни за отделния физически или юридически субект - предимно работи, които не дават възвръщаемост, но създават условия да се произвежда продукт или блага, последното е за почитателите на лявата мисъл.
Времето ни е научило, че продукта или благата се създават при взаимодействието на интелект, капитал, труд и естествено стремежа към печалба.
Частният икономически субект е доказал, че се справя по-добре от държавата при създаването на продукт. Много по-ефективен е от държавата.
Накрая излиза, че частният субект в стремежа си да изкара повече, създава и повече продукт и вкарва повече пари за държавните работи - онези, за които стана дума, че не носят печалба.
Сега частният сектор е този, който носи икономиката и пълни бюджета за необходимите държавни разходи.
Какво прави ГЕРБ в тази даденост?
На първо място сбъдва мечтите на Румен Петков за повече държжава и повече държжавносттт.
Как го прави ли?
Увличава средствата за държавно преразпределение - взима повече данъци. Тоест не е ясно дали успява да ги вземе или само праща икономиката в сивото поле. Не е ясно и с колко се увеличиха приходите от повишените акцизи на тютюна, електрическата енергия и останалото, каквото там са вдигали.
Може би парламентът трябва да привика шефа на Митници и акцизи и да го препита в пленарна зала пред всички - да се чуе какви са резултатите.
Един вид да има материал за още мислене на глас за това какви регулации и регистрации да се въвеждат, докато ГЕРБ сбъдва мечтите на Румен Петков за повече държжавносттт. А докато това се случва, социалното министерство ще продължава да мисли как да пълни бюджета и Дянков ще се чуди как да излекува нацията...
А тук правим партия за да е ясно кой дроби попарата. Кой я сърба се знае.
Share
Както всичко в проекта, така и разделението на функциите е подчинено на идеята за защитата на интереса на отделния член на партията.
Ето причините довели до решението за разделение на функциите.
1. Ние си даваме сметка, че позицията (поста) в партията е онова, което дава възможностите за злоупотреба с влияние.
2. Ние не разчитаме на добрата воля и добросъвестното отношение, а още по-малко на доверието, че някой няма да злоупотреби, ако има тази възможност. Тези илюзии сме ги изключили изобщо.
3. Ние знаем, че въпросът не е дали, а кога някой ще се престраши да направи злоупотреба.
Ние сложихме таван на онова, което всеки може да прави. Направихме го за да не разчитаме на добрата му воля и благия му нрав.
Един кратък пример от обичайните практики на политическите партии и се връщаме към основното. Да погледнем управляващата партия Х.
Там цари пълна централизация. Един в центъра - той определя политиката по даден въпрос или предоставя тази задача на някой избран от него. Следват различни по големина и размер кръгове, които обхващат различните видове власт на местно и централно равнище.
Казано накратко, нещата се спускат отгоре.
Ние избягахме от тази система.
В тази партия единственият приемлив вариант е с гласуване от всички членове и определяне на решенията с мнозинство.
Ограничението е валидно за всички нива, като се започне от председателя на партията и се свърши с председателите на квартално ниво. Никой от споменатите не може да съвместява няколко функции.
(Следва продължение)
Ако предложеното отговаря на личните ти стандарти за политика, можеш да се запишеш от тук.
Ако не ти харесва - пътища много.
Share
Пред два дни пуснах две паралелни анкети посветени на темата за импийчмънта на Първанов.
Първоначално анкетата беше само една - за очакваните резултати от тази процедура, но после си дадох сметка на база минал опит, че често очакваните резултати се бъркат с желаните такива и затова пуснах втора анкета, която да отрази желанията на онези, които имат отношение към темата.
Поради разни причини (пожарът в Дир.бг и други подобни) малко хора гласуваха до момента, но вече съвсем отчетливо се вижда, че има сериозно разминаване между желанието на хората и реалните им очаквания за развръзката по случая.
Виждат се две неща.
Първо - повечето хора искат Първанов да се разкара. Съвсем разбираемо бих казал.
Второ - повечето хора смятат, че импийчмънта ще пропадне в КС.
Гласуването и по двете анкети ще продължи до края на процедурата. Давайте, вие сте.
Кое искаш да се случи?
Коя е най-вероятната развръзка от импийчмънта на Първанов?
А ако някой случайно реши, че е крайно време и от него да зависи нещо, нека види тук.
Share
Днес ще се опитаме да изясним въпроса за смисъла да се членува в тази политическа партия.
За начало да насочим вниманието си към този текст:
Участието ти дава:
- представителство;
- политическо влияние;
- защита на интереса с ресурса на партията.
По-конкретно, получаваш:
- участие във формирането на политиката на партията, според собствения интерес;
- номиниране на кандидат-представители за всяко ниво на местната и централна власт;
- постоянен контрол над дейността на представителя;
- възможност за политическа кариера на местно или централно ниво.
Идеята е, че когато човек прави нещо, не го прави за да бъде прецакан, а да извлече някаква полза и изгода. В нашият случай ползата се нарича защита на интереса.
Да вземем за пример няколко области подлежащи на политическо решение.
- размера и вида на данъците;
- устройството на здравната система;
- етажната собственост.
Има още много, но да се съсредоточим върху споменатите.
Да речем, че не си съвсем доволен от начина, по който е уреден въпроса с етажната собственост. Става дума за общите части във входа. Смяташ, че законодателството ти вреди и си казваш "не може ли да бъде еди-как си"...
Да, може да бъде еди-как си.
Предлагаш го, обсъжда се и ако останалите преценят, че имат интерес да стане, както си им го предложил, те го гласуват, а след това отива при представителя.
По същият начин стоят нещата и с всички останали въпроси. Решаваме го с гласуване и го правим, а представителя също го избираш ти или ставаш представител, ако те изберат останалите и искаш.
Още по въпроса.
Share
