Повече хора - по-добър резултат

Организирането и създаването на нова политическа партия е сложен и продължителен процес. Както на мнозина от вас е известно, преди няколко дни обявих първата стъпка по пътя към създаването на новата партия.

Ще се съберем, ще информирам за принципите и някои подробности, за които по обясними причини тук не е ставало дума преди, всеки ще каже каквото мисли. Концепцията е до голяма степен новаторска за българската политика, а дали ще бъде реализирана изцяло сега или не й е дошъл момента - това предстои да го разберем през следващите месеци.
Рамката и формата на партията са практически готови.
Финансирането няма да бъде проблем.

Остана да се съберем първите 50, 100 или 200 човека и да отработим положенията. Защото хората са важни.

Функцията и предназначението на неформалния политически клуб е ясна - да стане гръбнак на партията.
Процедурно нещата стоят по следния начин.
Концепцията е завършена. Взети са предвид основните определящи фактори и пречки, което означава, че корекции няма да бъдат възможни. На хората, които се съберем, ще бъдат съобщени основните параметри и всеки ще може да прецени, дали предложеното отговаря на собствените му представи и разбирания за политиката, и дали желае да продължим заедно. Никой не е задължен да участва, ако прецени, че това участие би накърнило собствения му интерес.

Всеки сам ще трябва да прецени, това ли е партията, която му приляга, която отговаря на неговата нужда и да реши иска ли да участва или ще се оттегли.

Идеята е защита на собствения интерес със средствата на политиката и възможностите, които тя предоставя.

В общи линии това имах да кажа, а останалото ще бъде в по-тесен кръг. Заповядайте, заявки за включване можете да дадете на мейл: balthazar.ivanovich@gmail.com

Старт на клуба след 22 ноември, по-точно на 23 този месец. Няма ограничения за присъединяване и по-късно.

БЕКГРАУНДА вече изрева

"Играчите" от втора обществена лига, клакьорите вече изреваха кански. Нищо и никакви блогове, а явно им бъркат в задниците. Извън очевидното злорадство, което признавам си ми харесва, ще кажа, че доста журналисти прибягват към блогването, като нова форма на работа. Журналистите го правят, журналяците тропат с крак. Това е положението.
Истината е, че монополът върху информационния поток, както и този върху обмена на мисли, идеи, позиции и мнения, вече не какъвто беше до неотдавна. Класическите медии все още имат своето доминиращо присъствие и това вероятно няма да приключи скоро, но е факт, че вече не са сами - имат конкуренция. Вярно, че е неорганизирана, хаотична и не съвсем ясна, но това й е хубавото. Много от малките обекти на информационното облъчване, се осъзнаха и започнаха да се превръщат в субекти.

Някога е имало "Хайд парк", а в Русия е имало и нищо чудно все още да има места по площадите, където разни хора стъпват върху нещо и държат речи - споделят мнението си с останалите, които случайно или нарочно минават от там. Днес има блогове.

Иначе има журналисти и "журналисти". Вторите са онези, които наричаме журналяци - олигофрени с тапия, малко връзки и пълно отсъствие на интелект. И журналистите, и журналяците са и си остават бекграунда - втора лига в обществените отношения. Изключение правят онези, които са успели да се сложат и са се уредили да бъдат прес аташета, говорители и други подобни в различни правителствени и неправителствени организации. Повечето от "аташета" са с произход от групата на журналяците и за съжаление са стотици - на централно и местно равнище. Те са лицата на министерства, здравни и пенсионни фондове, телекоми, държавни агенции, държавни компании и да не забравяме и на политическите партии...

Леко-леко, с каквито движения и чупки е трябвало, те са се издигнали от бекграунда до "висшата класа". Бекграунда изрева, не харесва конкуренцията на блоговете. Да видим какво ще направи "висшата класа", когато от "низините" - от средата на масовия човек, започнат да се оформят първите политически субекти...

Най-обичам ...

... две неща

Първото
- Да ми казват какво да правя.
и второто
- Да правя каквото са ми казали.

Шегувам се ;)



И това става

ОСНОВНИ МОМЕНТИ В БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА

Не е нужно човек да е голям спец за да види, че в България разбиранията за политика са доста странни на пръв поглед. И на втори са доста странни за съжаление.
При нас не е ясно нищо. Не е ясно на публиката, не е ясно на избирателя, често пъти не е ясно и на самите политически субекти.
Политиците в България гледат на политиката, като на някакъв личен връх в кариерното си развитие. Резултатите са плачевни.

Дори един повърхностен поглед върху българската политика е напълно достатъчен, да стане ясно, че партиите обикновено имат много сериозни пропуски в основните елементи. Нямат ясни програми, нямат концепция за реализирането им, което до голяма степен произлиза от първото, нямат поглед върху живота, политическите и гражданските потребности на електората си, дори бих казал, че изобщо не им дреме.
След това мрънкат, че нямат обществена подкрепа, че делът на етническите партии бил висок в политиката, защото хората не гласували и обикновено виждат решение във въвеждане на задължително гласуване.

Последното е първата стъпка към погубване на Демокрацията и тоталитаризиране на държавата.
Когато някой си позволи да вмени, по-точно от дадено гражданско право да направи един вид повинност, Демокрацията започва бавно да умира.

Аз мисля, че ние гражданите, не дължим на политиците (тук следват псувни) нищо, а е точно обратното.

У нас традиционно политиката не се възприема, като средство за постигане на определени дългосрочни резултати. Отношението на политиците в България е меко казано аматьорско и участието им в политическите процеси се ограничава до там, да се ползва положението дадено от определена изборна длъжност, като средство за набавяне на лични блага. Чак после идва ред на същинските политически занимания. Резултатът е отдръпване на хората от политиката и засилване на желанието от страна на хората със съмнителни намерения да влязат в този "бизнес" за да вършат злоупотреби.

Постоянно ни повтарят, че българите сме неблагодарни на политиците си. Вярно е само частично. От една страна не сме достатъчно благодарни, когато е свършено нещо позитивно, но от друга страна сме съвсем достатъчно благодарни за лошите неща- отблагодаряваме се подобаващо в деня за избори.

От цялата картинка на политическите процеси и взаимодействия в страната, може основателно да се направят два извода-

-че политиците не задоволяват потребностите на гражданите и вторите не се чувстват адекватно представени, чрез политиката
-че политиците не си дават сметка за положителните последствия от добрата им работа и това е една от причините да не я вършат, другата е, че не знаят как и смятат, че те трябва да определят посоката на политиката, а добитъка да ги следва и тук много бъркат.

Около 90 процента от занимаващите се с политика у нас, са значително по-тъпи, отколкото смятат собствения си електорат, но успешно компенсират с наглост и безочие.

Журналята за блогърите

Здравейте, Искам да насоча вниманието на преминаващите през Наръчника, към един интересен репортаж от мястото на събитието. Сигурно за мнозина от вас ще бъде интересно, а някои вероятно ще намерят обяснение, защо когато лудия отвлече автобуса, доста журналяци сложиха равното между терорист и блогър...

Така става, когато нямаш представа от работата, с която се занимаваш :D

Кликваш и четеш

Вчера се изкефих на фарса в парламента. Бюджета си го гласуваха категорично и по устав. Даже на Цецка й направи впечатление "уставното" поведение на колегите. Ако има някакво събитие, това несъмнено е, че Цецка забеляза нещо. Другото не се състоя. Нямаше дебат, нямаше "енергично възразявам", нямаше изречения, реплики и дуплики "досежно" бюджета и упреци към "апологотите на вербалните еквилибристики", нямаше такива бисери изобщо.

Поне го приеха набърже и без много волеизлеяния и други душевни терзения от трибуната на парламента. Опозицията съвсем изпълни "разпоредбите" дадени й от Батбойко и останалите стожери на новия вид парламентаризъм и престанаха да говорят. Нали все това им казваха "нямате право да говорите" и те се подчиниха. Вече все по-рядко се оправдават. Няма и смисъл да се оправдават - все едно да даваш обяснения на куче, което те лае...

ГЕРБ започва да получава каквото искаше. Сега на "цецките" им криво, че няма на кого да се дървят. Скоро и жураляците ще му обърнат гръб. Тъпня, и коментарът на липсващото събитие е тъп.

Движението на вота - юни '09 - ноември '09 (в цифри)

Радо попита - "Как пък ги сметна ГЕРБ по-малко от БСП?"

Ето как се е движил вота за ГЕРБ, БСП и РЗС в цифри и проценти.


ГЕРБ и приятели - Атака, СК

юни '09 - 201254 гласа
юли '09 - 422824 гласа
ноември '09 - ок. 170-171000 гласа (спад с 16% спрямо базовия юни)


БСП

юни '09 - 69869 гласа
юли '09 - 111745 гласа
ноември '09 - ок. 70-71000 гласа (увеличение с ок. 1% спрямо базовия юни)


РЗС

юни '09 - 16632 гласа
юли '09 - 23476 гласа
ноември '09 - ок. 7-8000 гласа (спад с 55-60% спрямо базовия юни)


Та така, Радо, както виждаш амплитудата в движението на вота за БСП е минимална измежду трите партии.

Избери си палката, с която да те бия

С Дзвер заформихме един диалог на политическа тема - цък към коментарите. Съвсем нормален политически разговор - за принципите на политиката, както и за някои конкретни неща.
Нещото, на което искам да акцентирам, е принципа при политическия избор. Да вземем за пример:

"Ми какво организират, какво подкрепят и какво НЕ подкрепят. ...."

Това е ключовото изречение. В общи линии българската политика е базирана предимно на него и в по-малка степен на идеологическата рамка. Второто - рамката, е валидна за твърдите електорати, докато наблюдението над партиите и позициите им по един или друг въпрос, са нещата, които определят избора на повечето гласуващи по време на избори.
Получава се следното.
Партията влиза в ролята на милиционера, който ти казва"Избери си палката, с която да те бия".

Сравнението изглежда нелепо, но е точно така, както го казвам. Партията ти казва да си избереш "масажора" и изобщо не й дреме искаш ли масажа...

Примерът с обувките, който дава Радо е подходящ, но има и много голяма разлика. Ако си купиш кофти обувки, които ти стягат или нещо друго не им е наред, можеш да ги хвърлиш - можеш да вземеш нови, да ходиш бос или нещо друго.
Сега си представи, че купуваш обувки, които ти стягат, но нямаш никаква възможност да ги свалиш през следващите 4 години. Гарантирам, че за по-следващите 4 изобщо няма да ти трябват обувки.

Така, че изборът не е в това да си избереш с коя палка да бъдеш бит, а да можеш да решаваш, дали искаш да бъдеш бит или не. Това е избор.

Предлагаме друга възможност.

Движението на вота - юни '09 - ноември '09

Забележка: Отнася се за вота в София.

Не е ли време за "БЪГАВАТА КОЛЕДА"?

Преполовихме ноември, вече валя сняг, идва декември и се почва с празниците. Започва се от първата седмица и към края на месеца градацията екзалтира (ама съм умен, нали :)). Споменатото е част от обичайния порядък, който следва година след година, но нещо не е наред. Празниците идват, а Гоце още не е припалило шейната - шибаната лицемерна бъгаво-коледна шейна, която му лустросва имиджа ежегодно.