Защита на бизнес интереса .. по български

Типичен пример е пазарът на електриеска енергия в страната. Държавата ни предприе някакви странни мерки преди години, които вероятно са били мислени, като средство за разбиване на монопола на държавната НЕК, но на практика от всички проведени мероприятия се стигна до там, че днес имаме не един, а цели три монополиста в дистрибуцията на дребно, които са разпределени на териториален принцип и реално нямат конкуренция. Изключение е самата НЕК, която доставя директно енергия на някои много големи потребители. При дребните нещата не са се променили. Те имат един-единствен доставчик, от който са в пряка зависимост и практиките отпреди 25 години, когато енергетиците са си доработвали частно, са си напълно валидни и днес.

Казано направо, енергетиците и преди, и сега ползват служебното си положение, като на първо място изнудват и принуждават клиентите да им плащат подкупи, за да получат услугата. На клиента му остава или да плати, или да напише жалбичка, която ще бъде изядена от молците в някое шкафче... Това са действията в ущърб на самите клиенти на електрическите компании.

Има и друга страна в практиките да се "доработва на частно" и тя за разлика от първата, не нанася вреди на клиентите, а на самите електрически компании. Става дума за съучастие на длъжностни лица в кражбите на електрическа енергия от клиентите на компаниите.

В тая връзка се сетих за един фрапиращ пример, който е класика в жанра. Един пич си е направил малко собствено производство, което е доста енергоемко. Приказвам с един от неговите шерпи и нещо стана дума за цената на тока. Тогава онзи ми каза, че това с тока се оправя и разказа как пича-предприемач плаща 20 лева сметка за ток - месечно. Нищо ненормално на пръв поглед, но само, ако бизнесът не работи, а в случая съвсем не е така. Говорим за потребление от порядъка на 4-5 мегавата месечно и сметка от 20 лева. Така е от много години, което няма как да се случи без участието на длъжностните лица от електрическата компания.

Изводите...